|
|
Видове риби:
Наименование: Щука
Такъми
Ако във водоема, в който ловим, има щука над 3 кила, значи трябва да се готвим като за рекорди. За леко ни е нужен здрав около 3 м прът с твърд и пъргав връх. Шаранджийските телескопи са добър подход. Макарата е задължителна и трябва да е от по-големите със запас от здравина. Още повече, че ще качваме влакно от 0,30 нагоре.
Плувките за щука са важен елемент – с тях обаче често се прекалява и в размерите, и в окраската. Кръглата им форма не е добра, елипсовидните потъват по-лесно. Цветовете им най-добре да са тъмни – кафяво, зеленикаво.
Металните поводи са задължителни. Вирбелите също. Някои от готовите поводи обаче са твърде къси за голяма щука, така че дължина поне 30 см е минимумът за тях. Кевларените поводи също вършат работа, но най-подходящите са оплетените от стоманени нишки. Разбира се, че щука може да се извади и с обикновен монофил, но това е изключение. Не бива да рискувате да пропилеете удар на нещо наистина едро само защото не сте подготвени.
Куките трябва да са яки, но много остри поради твърдостта на челюстите на противника. Големината на единичните е нула до две нули. При тройките се слагат от №7 – №5.
За дъно се използва същата екипировка, с подходящи оловни тежести и системи за комбиниран монтаж. Най-често се прибягва до долно олово, над което се слага ограничител, за да не се зарови рибето във водораслите. Поводът се монтира на основното влакно чрез вирбел, за да може да се движи в различна дълбочина. В Дунав обаче се замята с голямо плоско подвижно олово.
Такъмите за тролинг и мъртва рибка на Драшкович са като блеснарските, тук само една по-бърза макара може да бъде по-уместна.
[назад]
|
|
