|
|
Видове риби:
Наименование: Шаран
Методи на ловене
Редица риболовци си признават, че си падат трайно обвързани с гоненето на шаран на плувка. И наистина – парче от две кила дарява такива емоции, заради които си струва и ранното ставане, и висенето в шавара при непрестанните атаки на комарите, които иначе нормален човек не би изтърпял и две минути.
Шаранджийството на плувка е особен вид рибарлък. Самото повличане на шарко е наслада и радост не само за очите, но и за душата. Дори килограмовото шаранче вече не се лебети като платиката или скобара, а в стил “оправяй се като голям” чуква веднъж-дваж и понася встрани и надолу като по учебник.
Оборудването ни в случая може да е обикновен телескоп с водачи с поне среден екшън 80–100 грама тежест, а още по-добре мач-прът за английски риболов. Макарата е от среден клас, но ако има три лагера, сигурността є значително се увеличава. В зависимост от очакваните размери на съперника се подбира и основното влакно за линията. Универсалната препоръка в случая е – ново влакно от реномиран производител и нашенският му официален вносител. Сечението на основната линия е около 0,22 – 0,24, но това е ориентировъчно. Важният показател е издържливостта на монофила и конкретните условия в избрания водоем. В такъв случай при чист от растителност и закачки риболовен сектор ни стига влакно с издръжливост от 1,5 – 2,5 кг. Но ако имаме шавари и водорасли, влакното ни трябва да е по-яко. В днешната практика поводите са отделна тема. Ако става дума за класически монофилен повод, той трябва да е с около 30% по-слаб от основното влакно. Но ако се използва повод за монтаж на косъм, от дакрон, кевлар и прочие, то той независимо от сечението му е поне 5 пъти по-здрав от самата линия. При всички случаи обаче изборът на повод трябва да е подчинен на реалността, а не на модата. Новите плетени меки влакна за шаран са идеални за дънен риболов във водоеми с наплашена и капризна риба. При речен плувкаджийски излет тяхната роля не е от такова решаващо значение, защото рибата, първо, няма богатия жизнен опит на едрите, късали не една въдица парчета и, второ – в условията на течение и конкуренция във вира на шаранчетата също не им е до големи церемонии, когато нещо вкусно им се мерне по течението.
НА ТЕЖКО шаранът се гони на вече описаните по-яки пръти и макари. Какъвто и да е монтажът – на капан със сандвич кюспе, на чепаре със спирала или на косъм с протеиново топче, основно правило е прътът да се нагласи на стойката така, че влакното да продължава линията на върха му във водата. Това е много важно, защото, ако върхът сключва известен ъгъл с линията, при вятър и вълнички много по-силно се предават трептения по цялата є дължина. Доказано е, че шаранът ги усеща и става особено подозрителен. Изобщо напоследък с разпространението на практиката “хвани, снимай се и пусни” наблюденията върху интелигентността на шарана се обогатиха с нови интересни подробности. Най-напред се оказа, че шараните страшно бързо се учат от опита си. Второ, дори тези, които не са били водени за една фотография до брега, също са започнали да “поумняват” за сметка на страданията и приключенията на по-лакомите си събратя.
Това принуди и въдичарите да променят традиционните си методи и тактиката на риболова. Така се появиха “случайните” монтажи с разстояние между куката и стръвта. На последното световно шаранджийско първенство във Франция през 1998 г. най-голям успех са имали монтажи, при които куката е била на около 30–35 см от стръвта. Употребата на безумния на пръв поглед монтаж е пряко следствие от широко използваната дотогава във водоема тактика за поднасяне на протеинови топчета на косъм с около 5 см отстояние. Хващаните и пускани обратно шарани бързо са научили номера и само значителното превишение на вече ясното им разстояние е притъпило бдителността им.
[назад]
|
|
