|
|
Видове риби:
Наименование: Речен кефал
Засичане
Кленът поема стръвта рязко, с едно широко отваряне на устата. Това е характерният начин за тази риба. Може би затова тя е така желан партньор в риболова. При клена няма назлъндисване, почукване, разтрисане и прочие късащи ни нервите маневри. Той налапва примамката и решително се отдалечава от мястото на атаката с плячката в уста. При риболов на плувка обикновено тя внезапно се скрива под водата. При по-голяма дълбочина имаме и типичното є забиване с изчезване от погледа.
В зависимост от използваната стръв подбираме и момента на засичане. При дребни насекоми, като мравки, пчели, оси и прочие, засичаме веднага след скриването на плувката от погледа. Подобна е и тактиката ни при грозд бели и торни червеи, ручейници и мамарци.
При едър скакалец, попово прасе, пиявица, жабе, рибе, рачешка опашка и плодове вече не се бърза със засичането. При обемистата стръв се изчаква, като се дава възможност на клена да повлече повече влакно, за да има време на спокойствие да погълне напълно плячката си. Някои колеги изчакват влакното да се опъне пред върха на пръта им. Други, с железни нерви, дори отварят бигела и пускат малък аванс, подават напред пръта и засичат, след като и допълнителното влакно се изпъне.
Какъвто и стил да изберем, точният момент на засичане винаги предполага движение на влакното. При прекалено изчакване обаче е възможно кленът да усети куката и да изплюе стръвта. При ранно засичане също има риск стръвта да е хваната от рибата само за крайчеца, като другата нейна част с куката още да е извън устата на кефала, независимо че конецът се движи. Засичането в такъв случай просто похабява споходилия ни удар.
[назад]
|
|
