|
|
Видове риби:
Наименование: Речен кефал
Такъми
Универсалността на клена, неговото широко присъствие в най-различни води и всеядността му определят и невероятно широкия списък на техниките, с които можем да го гоним.
НА ЛЕКО обикновено се действа с телескоп с макара и водачи. КАМШИЦИТЕ при улов на речен кефал не са много подходящи, защото дори в малки рекички е възможен удар от едър и силен екземпляр, изваждането на който изисква и амортизация от прецизен аванс.
На макарата ни трябва поне 0,18 – 0,20 качествено влакно. Така горе-долу сме готови за всяка изненада. Ако сме повлияни от тезата, че тънките влакна преодоляват подозрителността на рибата, можем да си вържем по-дългичък повод със сечение от 0,14 до 0,12 за качествените професионални монофилни влакна.
В зависимост от използваната стръв вързваме единични куки от №10 през №8–7, та до №4. За насекомите обикновено куките са прави, за попово прасе, пиявица, жабе и рибки е по-добре да са полуорловки, а за плодове се използват тип раунд и дори малки тройки.
При риболов от отвесен висок бряг, от мостове или клони на дърво е възможен и монтаж на леко без плувка и утежнение. Техниката е известна и под названието чип-чип, но в нашите условия се практикува сравнително рядко. Все пак пускането и допирането на “свободно падащото” насекомо до водната повърхност е донесло огромни емоции на колегите, които имат склонност към експеримента.
НА ТЕЖКО при линията за улов на клен не се използват кой знае какви дънни такъми, но все пак поне прътите е нужно да са за риболов на дъно. Обикновено се прибягва до монтаж с подвижно олово, като куката със стръвта е след него. Така при потегляне предпазливата риба не усеща съпротивлението на линията и има достатъчно време да се отдалечи спокойно с налапаната плячка, докато я погълне. Възможен е обаче и монтаж с долно неподвижно олово и чепаре, но това все пак не е типичният кленаджийски дънен риболов.
В реки с по-бързо течение е приложим и методът ПОЛУТЕЖКО, с монтаж на фиксирана едра сачма над куката, която се търкаля със стръвта по дъното.
Случайно едри речни кефали се вадят и на капан с кюспе, с допълнителни куки за млечна царевица, но това се е типичен шаранджийски, а не кленаджийски такъм.
Към задължителното оборудване при търсене на речен кефал трябва да присъства и къс лек спинингов прът. Обикновено това са двуколенни пръти с дължина 1,80–2 метра и с чувствителен мек връх. Те вършат отлична работа и не изморяват ръката при многобройните замятания с блесна, малък воблер, силиконов туистер или булдо. Макарите за булдо и блесна също трябва да са леки, с плавен ход, фин аванс, но и достатъчно бързооборотни, за да водят добре блесната или изкуствените мухи. Късите телескопични пръти за блесна и булдо все още са рядкост, но са особено добри, когато се лови по обрасли речни брегове.
Последната новост при тях са блеснарските прътове от трето поколение, които в момента са много популярни във Франция. Това са карбонови телескопи, при които във вътрешността на секциите има от 10 до 14 водача, през които преминава влакното, за да се покаже чак на върха. Те са на почит главно сред почитателите на риболова в потоци и малки реки. Основното им предимство е в това, че с тях няма никакви закачания на влакното в трънки и клонки при неизбежното провиране из шубраците по брега. Главният им недостатък обаче е в по-бавното и трудно възстановяване на линията в случай на смяна на шпулата или закачка с късане.
[назад]
|
|
