|
|
Видове риби:
Наименование: Речен кефал
Стръв и захранка
Макар никой да не захранва специално и само за клен, все пак първоначалното захранване при смесен речен риболов оказва своето въздействие и върху намиращите се наблизо речни кефали. За пролетния и летния риболов понякога точно захранката решава нещата. Мачкан хляб с кюспе и малко глина за мътилка стигат. Изобщо, когато се захранва за мряна и скобар, можем да очакваме и удари от дребни до средни кленове. Подхранката в такъв случай също е класическа – варено жито или кускус. Те заедно с тестото са и най-често използваната стръв при смесен речен риболов.
Има и колеги, които използват животинска кръв като захранка при зимен и ранен пролетен риболов. Тази практика обаче е силно ограничена, защото набавянето на специфичната захранка е възможно само в селата.
По отношение на подходящата стръв за улов на клен може да се спори безкрайно. Най-важното е да се знае, че тук има два подхода – първо, сезонността и, второ – големината на очакваните и търсени риби. Малките и средните кефали имат действително смесено хранене. Те поемат с охота едновременно както растителна, така и животинска храна. По-големите клендаци, изглежда, наблягат на хищничеството, като според сезона не се отказват и от някои специфични за тази риба деликатеси като джанки, черници и т.н.
Ето защо при прегледа на подходящите видове стръв по-надолу ще спазваме сезонния принцип. През зимата хирономусите (червенките), торният и белият червей са добро решение, стига да се подават на грозд. Пресен черен дроб, нарязан на ивички, или пилешки черва също съблазняват по-едрите парчета. Липсата на достатъчно малки рибета с продълговата форма през студения сезон се преодолява с парчета и опашки от рибки или със зимните блесни и по-едрите мормишки.
В ранната пролет към торните и белите можем да включим и земните едри червеи. Те са особено подходящи за замътените сури пролетни води. Изненадващо добра работа в подобни условия вършат и тестените примамки и качамаци, особено вареното тесто, което е достатъчно жилаво и меко. От една страна, тази стръв привлича рибата чрез аромата, от друга – тя се белее във водата и лесно се откроява на по-тъмното дъно.
В по-късната пролет вече можем с успех да опитваме и с някои насекоми – майски бръмбар, пчели, търтеи, мравки, гъсеници, черни щурци, а защо не и едри домашни мухи. Заедно с това продължаваме да разчитаме и на торните, земните и белите червеи.
В началото на лятото вече трябва сериозно да мислим за ситни рибета с продълговата форма – кротушки, уклейки, лещанки, кубинки и щипоци, защото кленът определено ги предпочита пред по-изгърбените. Това е и времето, когато идеална работа ни вършат ручейниците и особено пиявиците. Важно е те да бъдат от едрия черен или тъмнокафяв медицински вид, а не от ситните пъстри пиявички под речните камъни.
През лятото към почти всичко изброено досега се включват и малките жабчета, поповите лъжички, зелените и кафявите скакалци, поповите прасета и дребните плодове, като череши, вишни, джанки, черници и зърна от черно грозде. Не бива да се забравя обаче тестото, вареното жито и млечната царевица.
[назад]
|
|
