|
|
Видове риби:
Наименование: Платерина
Други названия:
Латинско наименование: Liza (Mugil) aurata
Описание: Наподобява иларията, но е значително по-голяма. На дължина достига до 60 см, а на тегло до 3 кг. Също така в сравнение с иларията муцуната є е по-заоблена. И платерината, и иларията имат в задната част на хрилните капаци по едно характерно златисто петно. Платерината почти не навлиза в устията на реките.
И двата вида се ловят често с въдица. Обикновено това става от кейове или буни. Навъртат се често и около устията на канали и в акваторията на пристанища. Не се плашат от шума и светлините – напротив, те дори ги привличат. През есента, когато се събират в многобройни пасажи, могат да се видят почти на повърхността. Ловят се на дъно като кефал, но с по-фина линия и по-ситни куки.
На плувка обаче се вадят много по-често от кефала. Основното влакно в този случай е 0,22 – 0,24, а поводът с около една трета по-тънък. Куките са морски между №8–№12. Утежняването се прави с групирани сачми като при сладководен риболов. Най-ситната сачма балансира линията само на
15 см от долната кука. Втората кука се вързва поне на 30 см над тази сачма.
Може да се замята и без плувка на рибе само с една сачма за потъването на стръвта. Това се прави главно от кейови стени в пристанищата и при дълбочина поне 4 метра.
Предпочитаната стръв и в този случай е морският червей, от който може да се слагат и парченца. След него по привлекателност идва скаридата, а накрая много по-зле се представя и торният червей.
Кълването като при повечето морски риби е рязко, с повличане на такъма. Засича се веднага с китката на ръката, но не силно. Ваденето си е като на кефалова риба, при това с по-нежна уста. Внимателен контрол, без прибързване.
Вкусни риби, но с доста кости. Подходящи са главно за пържене.
Макар и по-рядко, с въдица в Черно море може да се хване от лодка и калкан – Psetta maxima maeotica, на стръв малка рибка, лефер – Pomatomus saltatrix, и паламуд – Sarda sarda, на чепаре или блесна. Това обаче е истинско изключение, защото ценните видове в нашето море са обект на професионален риболов с мрежи. В този смисъл почти никой по крайбрежието не си позволява да се отнася любителски с въдица към нещо, което му осигурява прехрана.
Изключение е и срещата с нашите акули, които напоследък са много наплашени и намалели.
За щастие така е и със страшилището за пришелците въдичари по нашето море – морския дракон.
[назад]
|
|
