|
|
Видове риби:
Наименование: Морски кефал
Други названия:
Латинско наименование: Mugil cephalus
Описание: Семейството на кефаловите риби, които се отличават с голяма глава, едри, хармонично подредени люспи, е представено в Черно море от един род с четири вида. Рибите – морски кефал, тънкоуст кефал, илария и платерина, са топлолюбиви, с изразен спад на активността през зимата. Понасят големи колебания в солеността на водата, поради което през лятото масово навлизат в устията на вливащите се в морето реки за охранване. Размножават се обаче в открито море.
Най-голямата риба от тях е морският кефал. Достига до 65 см на дължина и тегло от 4–5 кг, но понякога и до 1 метър и 5–7 кг. Тялото му е странично сплескано, а към главата сплескването е отгоре и отдолу. Това придава леко змийски изглед на главата на рибата. Люспите са сребристи и едри, като покриват главата и хрилните капаци. Очите са големи. Стадна риба, която мигрира на големи пространства.
Със спортна въдица се лови главно около и във устията на вливащите се в морето реки и канали. По нашето крайбрежие сезонът на кефала е от юли до октомври. Основният начин на риболов е на дъно. Такъмите обаче трябва да са здрави, най-добре – откровено шаранджийски. Поради дънната тиня в устията на каналите и реките линията е с долно неподвижно олово и две-три куки на интервали над него. Това се прави, за да не се зарови стръвта в тинята още при замятането. Основното влакно не бива да е слабо – все пак рибата е изключителен плувец, а и най-често е между 1,5 – 3 кг. Така че основното влакно трябва да издържа поне 1,5 – 2 килограма. Поводите обаче могат да са по-тънки с около една трета от него.
Куките са от №8 до №3. При монтажа им често на повода им се слага и парченце корк, пак с цел да не легнат в тинята. Предпочитаната стръв за кефала е едрият морски червей, но може да се заметне и на рибка или дори на земен червей. Понякога едър кефал бие и на млечна царевица, но това става предимно в устията на реки с много шаран, покрай който и кефалът се научава на тази стръв.
След замятането линията се изпъва, но шпионка не се поставя, поне приморските колеги я смятат за излишна. Ударът е рязък и силен. Върхът на пръта се навежда и задържа, а засичането се прави неведнага, а с пауза от секунда-две.
Рибата е силна и борбена, така че авансът трябва да се регулира овреме. Линията се държи твърдо опъната и с пръта се гасят резките пориви на кефала. Възможен е и риболов на плувка, най-често подвижна. Тогава се слага само една кука. Много рядко се случва и кефал да се вади на блесна клатушка от големите номера. Това става предимно в морето, когато с блесна се замята за лефер, паламуд или лаврак.
Морският кефал има бяло тлъсто месо с малко кости и направо си плаче за скара на дървени въглища.
[назад]
|
|
