|
|
Видове риби:
|
|
Наименование: Черноморска пъстърва
Други названия:
Латинско наименование: Salmo trutta labrax
Описание: Все още се среща в Черно море. С въдица се лови инцидентно на рибка или на скарида в заливи около брега на места с каменисто дъно. Има мастна перка, а опашният плавник няма никаква стреловидност, задният му край е като отрязан равно с ножица.
На дължина достига 80–90 см, а на тегло 7–8 кг. Всяка година при хващане на морска пъстърва избухват спорове. Рибата е толкова рядка, че дори въдичарите от крайбрежието ни я взимат за случайно “попаднала” в морето американка или балканка.
За въдичарите обаче научните спорове не са така важни, главното за тях е да познават добре партньора си в риболова, за да има емоции в излетите. По-надолу ще представим особеностите на пъстървовите риби общо, едновременно с речната пъстърва, защото американската пъстърва и сивенът, които все пак се ловят редовно с въдица, като риболовни обекти не се отличават толкова много помежду си, за да се налага отделно представяне на стръвта, такъмите и начините за ловене.
Речната пъстърва няма точно установени размери и тегло. При нея те са в силна зависимост от големината на потока, който обитава, и от количеството храна. Освен това, ако химическата реакция на водата е киселинна, тя видимо изостава в ръста си. Идеалната вода за нея е слабоалкалната. Така започваме да разбираме, че хич не е случаен фактът, че пъстървите достигат сериозни размери в реки, които тръгват от карстов извор. Тук обаче има и още едно обяснение освен алкалната вода – постоянната температура. Това е много важно за пъстървата, защото тя освен че обича студените планински води, не понася резките промени в температурата им. Тогава рибата престава да се храни, а при по-голяма промяна може да получи температурен шок и да загине. В карстовите води обаче има почти постоянна температура през цялата година. Това обяснява не само защо най-добрите пъстървови развъдници се строят под карстовите извори, но и огромните размери на препарираната речна пъстърва от река Златна Панега в нашия природонаучен музей.
На практика в планинските потоци дължината на балканката рядко надхвърля 20–30 см, а теглото трудно достига към килограм. В по-голям вир или водоем с много храна са възможни и срещи с балкански пъстърви над 5 кг.
Рибата има окръглено тяло с отлична обтекаемост. Тя е най-бързият обитател на нашите води – достига до скорост на плуване 40–50 км/ч. Главата є е солидна, устата е голяма, а здравите челюсти са осеяни със ситни зъбки. Очите са големи, оцветени в златисто. Сега обаче в Уелс намериха пъстърва с червени очи и искат да я обявят за друг, нов пъстървов вид – ето още един задаващ се спор.
Перките є са хармонично поставени и добре развити, особено мощен е опашният плавник, с която рибата може дори да се изхвърли високо над водата. Характерна за пъстървовите риби е и малката мастна перка, която се намира между гръбния и опашния плавник. Люспите на балканката са ситни, а окраската є варира силно в зависимост от местообитанието и дори от преобладаващата храна, която може да промени и цвета на месото на рибата – бял или розов. Гърбът на нашите балканки може да се опише като златисто-кафяв, масленозелен, сивкаво-бронзов, а понякога и доста сивкав. С възрастта настъпва известно потъмняване.
Страните са златисто-зеленикави, а коремът изсветлява. Най-вече отстрани, но и по гърба и корема, рибата е “посипана” с малки петна и точки. Те са червени, оранжеви, черни, черно-кафяви. Често под червените петна е “подложен” и син ореол. Току-що извадената от водата риба е прекрасна – тя е шарена, пъстра като... пъстърва. На въздух обаче яркостта на шарките є видимо се изгубва много бързо.
Речната пъстърва се храни изключително с животински организми. Тя е толкова лакома, че нищо, което е достатъчно голямо, за да го лапне, не може да се чувства в безопасност край нея. Личинки на насекоми, летящи насекоми и бръмбари, червеи, ручейници и мамарци, лещанки и други рибки, малките пъстърви, жабчета, мишки – всичко това е добре дошло. Но ако мръвките не са достатъчно, пъстървата без свян може да налети и на най-обикновен хляб.
Национален рекорд – от 1976 година дъгова американска пъстърва с тегло 7,3 килограма.
[назад]
|
|
