|
|
Видове риби:
|
|
Наименование: Шаран
Други названия: баварец, унгарец, див, дунавски шаран
Латинско наименование: Cyprinus carpio
Описание: Шаранът неслучайно е дал името си на известното многобройно рибно семейство. Този симпатичен великан от сладките води всъщност е и най-желаният въдичарски обект – силен, умен, предпазлив, но и борбен. Цяло нещастие за него обаче е и това, че е изключително вкусен. Поради този кулинарен факт днес шаранът е най-важният рибовъден обект в света. Но като риболовен вид той донякъде е принуден да дели трона със сьомгата. В страни като нашата обаче, където засега няма възможност да се лови сьомга, шаранът е абсолютният лидер във въдичарските подвизи както насън, така и наяве.
Изключителната му адаптивност и неговата забележителна устойчивост към измененията в средата на обитание са го направили най-широко разпространения вид риба в света. Днес, след близо 500 години селекция, съществуват безброй раси и породи шаран. От бутиковите японски многоцветни декоративни форми “Хай Гой”, най-скъпият екземпляр от които бе продаден през 1997 г. на колекционер за умопомрачителните 300 хиляди долара, до шарана в кварталната рибарница, който се харчи на съвсем поносима цена.
Все пак в ихтиологията е прието да се говори за три основни раси шарани – див, изцяло люспест с удължено тяло; огледален – с намален брой, но едри люспи, и гол шаран, който направо е покрит с кожа, по която само инцидентно може да има няколко много големи люспи.
Исторически са възникнали два центъра за създаване на културни шаранови раси – далекоизточната – Китай и Япония, и средноевропейската – Чехия, Унгария, Италия, Германия и Австрия. Интересно е да се знае, че в Далечния изток шаранът е селекциониран главно по естетически и философски подбуди. И до ден днешен, когато в Китай и Япония се роди момче, близките му пожелават да расте здраво, силно и умно... като шаран.
Европейският подход обаче е грубо прагматичен – още от древия Рим, когато първите шарани са били донесени от Азия, като изискан и невиждан кулинарен деликатес. После, вече през Средните векове, католическата църква е извадила рибата от списъка с блажните храни. Така при многобройните пости в календара монасите от ордените в Средна Европа започнали да си отглеждат шарани за собствената трапеза в изкуствени водоеми. С течение на времето като най-добри селекционери на тлъсти породи шарани се очертали монасите от областта Бохемия в Чехия. Там именно търпеливо са били обособени новите породи шарани, които все повече отговаряли на кулинарните изисквания и очакванията на готвача.
Най-напред тялото на рибата било силно увеличено във височина, като в същото време главата си останала малка. Така било увеличено и количеството месо в една риба. После дошъл ред да се премахнат и досадните за чистене люспи и се появили огледалните и голите шаранови раси. Днес Чехия продължава да е най-големият световен износител на жив шаран. Не е случайно и това, че тъкмо чешките, унгарските и немските емигранти пренасят шарана и в Америка през 1876 г. А последният континент, който е приел симпатичния рибешки дебелак, е Австралия – чак в началото на ХХ век.
Общо взето, всеки има представа за размерите на шарана, но малцина могат да допуснат, че той може да достигне до 120 сантиметра дължина и тегло 30–35 кг. От миналото до нас достигат сведения и за двойно по-големи парчета, но, изглежда, тяхното време е отминало безвъзвратно.
Все пак през 1998 година риболовната гилдия дочака изключителен съвременен световен рекорд. Австрийският майстор Кристиян Балдеман улови на протеиново топче в арендния водоем на Робърт Радута в съседна Румъния шаран исполин с тегло 37,3 кг и дължина 115 см.
Характерно за рибата е обстоятелството, че при дивия вид височината се нанася до 4 пъти по дължината на тялото. При културните раси с високо тяло – само 2,5 – 3 пъти. Иначе тялото на шарана е странично сплескано. Главата е малка. Устата е със здрави, подвижни напред устни с по две двойки мустачета отстрани. Люспестият речен вид е зелено-златист на цвят, с тъмен гръб, който може да е в кафяво, маслинено или дори синкаво-черно. Страните са покрити с големи, правилно наредени люспи с тъмна ивичка в края. Коремът е по-светъл и заедно с долните перки обикновено леко жълтее. Характерни са и двата чифта мустачки, с които рибата отлично се различава от приличащите на нея каракуди. Гръбната перка при шарана е значително по-дълга, отколкото при повечето други видове от шарановото семейство. За нея е типичен челният здрав, остър и назъбен като трион отвътре твърд лъч. Подобен, но по-малък шип има и в началото на аналния плавник. С това въоръжение шаранът често печели решителните битки за свободата си, защото с него прерязва както мрежи, така и въдичарски влакна.
Шаранът спада към изключително бързо растящите риби. Причината е в неговия постоянен и ненаситен апетит. Той спира да се храни само през най-горещите летни дни, но и тогава всъщност чака хладните вечерни часове, за да си навакса пропуснатото. В нашите условия шараните престават да поемат храна само през най-студените зимни месеци, но последните наблюдения на ихтиолозите и риболовците от Западна Европа оспорват това. Според тях шаранът не спира да се храни и през зимата, стига във водоема, който обитава, да има дупки със значителна (над 20 м) дълбочина. Там водата си оставала достатъчно топла и шараните се настанявали близо до дъното, където поемали хранителната за тях тиня с органични останки, известна като детрит.
При подходящи условия шаранът нараства за 2 години от хайверна личинка до 200 г в Англия, у нас – до 500 г, а в Китай до 1 кг. Разликите идват както от топлината и слънчевото греене, така и от химическата реакция, киселинността или алкалността (Рн) на водата. При всички случаи обаче трябва да се знае, че изкуствено отглежданият шаран наддава два пъти по-бързо от живеещия на свобода свой събрат. Всеки по-печен шаранджия няма да оспори това, а само ще добави, че по вкусови качества дивият свободен шаран бие точно два пъти гледания и хранен със смески свой братовчед, който си остава нещо като рибешки бройлер, дори да се гледа в най-големите садки.
[назад]
|
|
